Лешоядите са едни прекрасни животни

Нека ви запознаем с тях!

Белоглав лешояд

Белоглавият лешояд достига до метър на дължина, а разперени крилата му надхвърлят 2,7 м. Рядко ще го видите сам, винаги са поне два-три, без значение дали са във въздуха, на някоя скала или пируват с остатъците на някое животно. Неповторим е и външният му вид – огромно тяло, бежово-кафяви крила, с дълга "гола" шия, пищна яка и мощен клюн

От черния лешояд се различава именно по профила на тялото при реене, по светлата окраска и бялата якичка и по по-късата и заоблена опашка. Установяват се в скалисти проломи близо до големи реки и до открити пространства с пасищно животновъдство. Живеят на колонии. Децата им скитат на огромни разстояния и когато пораснат, се връщат по родните места. В миналото предците му са били из цялата територия на страната. За съжаление след проведената през 60-те и 70-те години на миналия век кампания за тровене на четириноги хищници, роднините му изчезнали от повечето ни изконни гнездовища. Днес са се ограничили само на територията на Източните Родопи.

За разлика от другите видове лешояди те постепенно увеличават числеността си в България благодарение на усилията на екипа в Природозащитен център „Източни Родопи“. За 2023 година на територията на страната те са 323 броя, а за 2024 година - 331!

Египетски лешояд

Египетският лешояд е най-дребният сред четирите вида лешояди. Известен със своето умение да борави с различни сечива. На дължина достига 0,6–0,7 м, а размаха на крилете му не надхвърля 1,7 м. Имат характерно бяло оперение с черни махови пера. Гърлото, предната част на главата и гушата са голи.

Египетски лешояд го наричат на майчиния си език най-много хора в България. Може би защото по фреските на египетските пирамиди има рисунки на моите прадеди и заради факта, че още в древния Египет са го почитали като символ на родителската обич. Напоследък учените го наричат още и малък лешояд.

Заради изключителната си природна интелигентност са любим вид на много български орнитолози – професионалисти и любители – и това е само една от причините египетският лешояд, да бъде избран за емблема на Българското дружество за защита на птиците. Сред другите причини е и фактът, че става все по-рядък и застрашен вид. Е, някои го бъркат с гълъб, но какво можеш да очакваш от хора, които не са имали щастието да се докоснат до вълнуващия му свят, да наблюдават с часове силуетите ни над каменистите припечни склонове, тютюневите ниви или дълбоките проломи в Източните Родопи...

Черен лешояд

Черният лешояд e най- едрата хищна птица в Европа. Дължината на тялото му е 105 см, а в размах крилете му достигат 2,8 м. Оперението на тялото му е тъмнокафяво, а опашката – клиновидна. Пухът по главата му е сивкавокафяв до тъмнокафяв, като около очите, гърлото и тила е по-дълъг. Шията му отстрани е синкава, гърлото му е черно с цяла яка.

Живеят на колонии. Може да ги видите в гористи местности със стари широколистни или черборови гори в близост до открити пространства или поляни с пашуващи домашни животни. От края на 60-те години на миналия век до 1993 г. се смяташе, че е изчезнал като гнездящ вид от България.

През 1993 г. в района на язовир Студен кладенец със сигурност е установено еднократно гнездене на птици от този вид, но оттогава – и до днес – вече не гнезди на територията на България. Тяхната най-близка колония (24 гнездящи двойки) се намира на територията на резервата „Дадя“ в Гърция, на 70 км южно от град Маджарово.

Брадат лешояд

Брадатият достига до 1,1 м на дължина и има размах на крилата до 2,7 м. Зрелите брадати лешояди са с черно-сиви крила, гръб и опашка, изпъстрени с бели надлъжни резки. Тялото му е ръждивожълто, а опашката – дълга и клиновидна. Много характерни за него са удължените пера под човката, образуващи своебразна черна „брада”

През първата година от детството, оперението му е мрачно – чернокафяво отгоре и сивокафяво отдолу, а главата му е черна. През втората година окраската изсветлява – появяват се бели пера по гърба и шията. През третата година стават светлоохристокафяви, а през четвъртата и петата все повече заприличват на възрастните. Обитава скалисти райони в отдалечени и слабо населени места. Предпочита алпийските висоти. При ловуване полетът му е бърз и маневрен като лети непосредствено над земята.

За огромно съжаление неговият вид отдавна е изчезнал от природата на България. Някога животът му на Балканския полуостров е бил прекрасен. Огромни стада диви и домашни животни постоянно са ги осигурявали с храна, а непристъпните скални масиви били дом на стотици семейства. Когато и последните му предци изчезнали от българската природа през 70-те години на миналия век, заедно с дроплите и жеравите, хората като че ли проумели, че най-после трябва да се потрудят и за опазване на дивото богатство. Не случайно той е избран за емблема на защитените територии в България.

За Нас

Кои сме ние?

Ние сме ученици от СУ "Васил Левски". Членове сме на българското дружество за защита на птиците (БДЗП) от цели 3 години. Вълнуваме се от глобалните природни проблеми на света, екологичните проблеми на България и кампаниите на БДЗП.